Списание "Православна вяра", Изд. Старинен храм "Св. Петка", София

СТАРЕЦЪТ МАРКЕЛ

от манастира Каракал на Света Гора

Спомням си този чуден ден. Времето беше прекрасно. Само пеенето на птиците и ромоленето на кристално чистите ручеи нарушаваха тишината на атонския лес. Чувството на радост изпълваше душата - творението прославяше своя Творец. Сред тази благодат вървя по пътечката и творя молитвата: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме, грешния”. Така стигнах до Каракал. Бяха ми казали, че тази обител е с образцово монашеско жителство. При входа в манастира радостно ме приветства непознат за мене старец с посребрени коси. Като ме благослови, попита ме:

- Откъде?

- От Каруля - му отговорих.

- О, добре! Как се казваш?

- Серафим - казах аз.

- О, Серафим Саровски! Да, Великият Светец! А ти в пещера ли живееш? Аскет ли си?

Стана ми някак неловко, че старецът говореше така: целият ми вид показваше, че не приличам на аскет. Но събрах смелост и попитах:

- Старец, а вие как се казвате?

- Меркел - ми отговори той.

Тогава си помислих: това е този старец, за който ми бяха разказвали много светогорци. Искаше ми се да поговоря с него, затова попитах:

- Ще благословите ли да побеседваме.

- Разбира се - с радост се съгласи той.

Първият ми въпрос беше със следното съдържание7

- Отец Маркел, разкажете, моля, какво ви подбуди да изберете монашеския път в живота?

- Не съм стигнал до монашеството заради някакви жизнени обстоятелства или трудности, пожелах да стана монах от любов към монашеския начин на живот. Бях учител в едно училище, но всичко оставих от любов към Пресвета Богородица. И вече 25 години живея в жребия на Божията Майка: 7 години живях в манастира Филотей, а останалите 18 години - тук.

Както и всички братя в обителта, старецът има послушание, но любимото му занятие е съставянето на душеспасителни творения за последните времена. Вторият ми въпрос беше за Иисусоватат молитва.

- Както е известно, много християни не се занимават с Иисусова молитва, тъй като нямат духовен наставник в това умно делание и поради това се страхуват да не би да паднат в дълбока прелест. Какво бихте могли да посъветвате такива хора?

- Трябва да кажа, че ако човек няма молитва, то, лишавайки себе си от нея, изпитва големи трудности. Молитвата е необходима на християнина. Когато християнинът пребивава в молитва, му е много по-леко да върви по жизнения път. Да, ние днес изпитваме голяма нужда от старци, които биха могли правилно да ръководят нашия духовен живот. Много поклонници ми казват, че им е много тежко в духовния живот, че дори трудно разбират някои неща, за които пише старецът Иосиф Исихаст. Причината за такова състояние на хората е в това, че те нямат своите старци и затова страдат. Те като живеят без молитва и духовен ръководител, вече се намират в заблуждение. Безспорно е, че човек без духовен ръководител върви по опасен път и има от какво да се страхува. Но ако човек добре се постарае да намери старец (а такива има), то тогава той смело под неговото духовно ръководство може да се занимава с Иисусова молитва. И тогава може да бъде спокоен и да не се бои от мрежите на прелестта, тъй като, намирайки се на послушание при стареца, той ще бъде ограден, пребивавайки в кръга на молитвта.

- А Вие как ръководите своите духовни чада на началните степени на Иисусовата молитва?

Отначало бих дал правилото на словесната молитва, която се състои в честото повторение с внимание на глас: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме, грешния”. Трябва да се започне с 5 минути, после, след време да се продължи молитвата до 20 минути, после до 30 минути в денонощие. И ако почувствва умора, нека спре и да чете душеполезни книги. Но на този новоначален са нужни: първо - недълговременна молитва, второ - четене и поклони.

- Отче, кое е главната опора и фундамент на молитвеното делание?

- Разбира се, необходимо е да имаме смирение и покаяние. Това е много важната страна на молитвата, но тя не може да бъде крепка без опората на фундамента, който се явява послушанието. Това означава, че е нужно да бъдем послушни, да проявяваме достойно и разумно послушание към стареца. Всекиму е нужно да има Старец, духовен отец, способен правилно да ръководи молитвеното делание.

- Кажете, моля, как може да се научим да не се разсейваме в молитвата?

- Това е много трудно, много тежко. Това може да бъде достигнато само тогава, когато молитвата от устата слезе в сърцето. Неразсеяността е велика степен в молитвата и за да се изкачим до нея е нужно умът да влезе във вътрешността, т.е. в сърцето. Но преди всичко това е нужно да се утвърди на първата степен - словесната молитва, произносима с устните. Второто е, когато молитвата слезе (при съдействието на благодатта Божия) в сърцето. И само когато умът влезе в чертога - в сърцето, тогава той ще бъде като цар в своето царство. Тогава сърцето се съединява с всички вътрешни сили. Благодатта покрива човека и той се освобождава от разсейващите ума помисли. Ако монахът не придобие сърдечната молитва, той ще си остане само на деятелната степен, именувана „праксис” или „практикос” (от гр. б.р.). това е първият етап на духовния живот - външната молитва, бдението, поста, поклоните и т.н. ако човек придобие умно-сърдечната молитва, то ще се приобщи към съзерцателния образ на живот, именуван на гръцки „теория” и „теоритикос”, тогава произлиза единение на човека с Бога, т.е. обожение.

Отец Серафим, ето, ти сега шивееш в пещера и имаш прекрасна възможност - ползвай се от нея и макар и немного време отделяй за Иисусовата молитва. Произнасяй думите на молитвата с умиление, ще дойде време и от молитвта ще чувстваш сладост, подобна на мед, радост и мир.

- Веднъж изпаднах в необикновено състояние, когато по време на Иисусовата молитва сърцето ми се изпълни с ненобяснима, бих казал, неземна, радост. Но аз не я приех и се обърнах към Господа с думите, че не знам от кого е тази радост, но, като познавам себе си, счетох се за недостоен за такова утешение: „Господи, прости ми, ако това е било от Тебе” и после разказах за това на своя духовен наставник, на което той каза, че съм постъпил правилно, като съм проявил предпазливост, считайки себе си за недостоен за този дар.

- Да, - потвърди отец Маркел - напълно правилно си постъпил, макар че по време на молитва нас може да ни посещава Божията благодат и да изпълва душата ни с радост и мир.

- Но как аз, неопитният, да различа къде е действието на благодатта Божия и къде са моите емоции и чувства или бесовско въздействие?

- Когато мир, радост и любов изпълнят душата ти и при това усещаш покой, тогава е от Гспода. Когато изпитваш някакво вълнение, душевно безпокойство и страх, то е от лукавия, който невидимо стои до нас и прелъстява молещия се. Ако благодатта Божия посещава човека, той изпада в умиление, изпълня се със смирение. Светите отци са имали дар да различават духовете. Те са виждали нетварната светлина по време на молитва и добре са знаели кога е истинската от Господа нетварна светлина и кога е изкушение от дявола. Например, когато светлината е чиста като слънчев лъч, лазурна и спокойна, това е от Господа. А когато светлината е с червеникав оттенък, неясна, това е от дявола.

- Доколкото е известно, светите отци учат, че е нужно да бъдем крайно внимателни по отношение на всевъзможни видения и явления от духовния свят и по смирение да не приемаме никакви видения, за да не попаднем в мрежите на дявола.

- Безусловно това е така, но нашият разговор за нетварната светлина и нейното различаване се отнася до съвършените, а не до новоначалните. Необходимо е винаги да помним, че сам сатаната може да приеме вид на Ангел на светлината.

- Отец Маркел, как считате, с какво започва духовният живот?

- Духовният живот започва с послушание и със смирение. Св. Иоан Лествичник в своята книга „Лествица”, написана от него на Синай (трябва да кажем, че това е прекрасна книга за духовно ръководство в монашеския живот), в една от главите разглежда въпроса за послушанието. Когато човек се намира в истинско послушание на стареца - духовния отец, у него тогава ще има и смирение, а когато има смирение, тогава Господ ще даде и благодат - молитва. Молитвата е дар Божий. Но не бива да забравяме, че ние трябва молитвено да се трудим и да проявяваме огромно усърдие.

- Някои християни говорят, че сега няма старци.

- Не, това не е вярно, старци има. Бих се съгласил с това, че не са много, но ги има. Нужно е само да бъдат намерени. Ако не могат да намерят старец, нека намерят просто духовен човек, който би бил способен да им помага и на когото те биха могли да открият помислите си. Ако ти си осъдил някого или имаш телесна борба или разсейване на ума - всичко това може да се открие на духовник, който не е задължително да бъде старец. Ако откриваме всичко на духовника, ние не само се очистваме, но и придобиваме смирение. Ако духовникът ти каже, че не знае много за Иисусовата молитва и при това ти каже да извършваш молитвата и да правиш поклони, ти, не се смущавай, но изпълнявай казаното, като помниш, че неговото духовно ръководство над тебе се покрива и се управлява от благодатта Божия и поради това ти не ще бъдеш подхвърлен на заблуждение, но ще бъдеш покрит от благодатта Божия. Ако не откриваш помислите си на стареца си, то лукавият враг постоянно ще те изкушава. Ако човек често се изповядва пред духовника си и не греши със смъртни грехове (гордост, сребролюбие, чревоугодие, блуд, завист, гняв и леност), то по време на Страшния Съд демоните не ще могат да удържат душата му, но светите ангели ще я вземат. Макар в човека и да се намерят малки съгрешения, греховни помисли, но те няма да могат напълно да възпрепятстват човека да влезе в Небесното Царство.

Би било добре ако съвременният човек не съгрешава със седемте смъртни грехове, но държи ума си в чистота, отгонвайки от себе си лошите помисли. От тях човек трябва да се очисти. Най-добрият начин за очистване е изповедта, в която на човека се подава прошка на греховете и очистителна благодат. На изповедта става нещо като операция, по време на която се отделя всяка нечистота. След това се подава благодат, именувана освещаваща. Когато човек се докосне до тази благодат, той ясно започва да вижда греха и да го отхвърля като нещо мерзко по своята природа. В това време душата се изпълня с мъжество и решимост, способни да отблъснат лошите помисли и да извършват добродетели. По мярката на очистването, която придобива човек с помощта на Божията благодат, Господ и просвещава душата на човека. Нужно е да разберем, че обитаването в нас на зли помисли свидетелства за тъмнотата на нашата душа. Спасителят Иисус Христос говори така: „Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека” (Марк. 7:21-23).

Ние трябва да имаме чисти помисли. Имащият чисти помисли се очиства. Чистите помисли са подобни на кристална вода в чаша и ако поставим малко кал в чашата и ако ти кажем да я изпиеш, ти, разбира се, ще се откажеш, няма да я пиеш, защото има кал - водата е нечиста, повредена; така и злият помисъл прави същото в нашата душа. Приведох ти този пример, за да разбереш висотата, достойнството и ценността на добрия помисъл.

Когато настане Второто пришествие на нашия Господ Иисус Христос, то всички праведници ще бъдат облечени в бели хитони. Ако на белоснежния хитон би имало макар и една капка кал, тя веднага би била забелязана.

- Ела насам - каза ми Старецът, като ми посочи с ръка един стенопис, изобразяващ епизод от книгата Апокалипсис, - виждаш ли, ангелите държат душите и г обличат в бели одежди, които свидетелстват за техния добродетелен живот. В този момент ще се открият всички зли помисли, подобно на черни петна върху бял плат, всичко тайно ще бъде открито и посрамено. Поради това, дакото има време е необходимо да очистваме своите помисли. В болшинството мирските хора не очистват мислите си. Те не подозират, че има мислена борба, не знаят, че има тактика на борбата - очистване на помислите. Ние, монасите, знаем това.

- Отче, известно ми е, че Вие доста пишете относно последните времена. Какви, по Вашето мнение, са най-съществените събития, които стават в света и свидетелстват за приближаването на царството на антихриста?

- Човечеството крачи право към него и ние явно виждаме това. Погледнете, стана обединението на Европа и главното - сега се разгръща процесът на глобализация; той създава прекия път, по който ще дойде антихриста. И най-ужасното е, че сега става умишлено смущаване и разрушаване на здравото съзнание на човека, поврежда се умът му, става смесване на понятията и ценностите. Хората не разбират в какво вярват, истината им е безразлична. Ние, православните християни, трябва колкото може по-здраво да се държим за учението на Светата Православна Църква, и, повярвайте, Господ не ще ни остави.

П.П. Неотдавна старецът Маркел се е преставил пред Господа. Бог да го прости и да го упокои в дела на Своите светии, а нас да помилва по неговите свети молитви!

Беседата е записана от монах Серафим (Шолков) през 2006 г.

от английски

По информация от манастира Параклито в Оропос, Атина, Гърция

Източник: Сп. „Православна вяра”, бр. 24, 2009