„… В този смисъл комунистическите гонения срещу Църквата имат свой „принос“ в богоборческото движение през вековете – за разлика от антихристиянските гонения през първите векове, новите гонители на Христос от душите и сърцата на хората са бивши християни, съзнателно отхвърлили Христос. Един паралел с явлението на еничарството от османския период от българската история само потвърждава евангелския принцип, че отстъплението от вярата поражда у отстъпника такава агресия, на която тези, които не са познали Христос, рядко са способни“.
Последната глава е озаглавена „Мъчениците. Три портрета“ и е посветена на Неврокопския митр. Борис (Разумов), архим. Ириней (Попконстантинов) и прот. Йордан Попов. За тях авторът пише:
„Мъченическият път на тримата български духовници, чиито портрети са представени в настоящето изследване и които символично представят пълнотата на църковната йерархия, е различен и като че обхваща целия спектър на репресивните действия на тоталитарната атеистична държава към Православната църква – от физическото „криминално“ убийство на митр. Борис, през „безследно изчезналия“ архим. Ириней в кървавите дни на саморазправа след 9 септември, до дългия и мъчителен път през лагерите на смъртта на свещ. Йордан Попов. Освен насилствения край на живота им тримата изповедници на Христовата вяра имат и друга обща черта: и тримата духовници не стигат „случайно“ до мъченичеството. То е подготвено от християнски извървения пастирски път, който се отличава на първо място с действена любов към хората, а именно любовта е тази вътрешна сила, която подготвя душата да приеме Христос. На своето поприще и място на служение и тримата проявяват ясно църковно съзнание, което им позволява да разпознават „знаците на времената“ и да се ориентират правилно в сложния и противоречив идеен сблъсък на епохата… И в същото време и тримата се отнасят с беззлобие към своите гонители, доверявайки се докрай и виждайки във всичко Божия промисъл“.
Книгата е издание на Фондация „Наследство на Зографската св. обител“ и е въз основа на докторската дисертация на автора. В предговора на издателя четем: „Настоящият труд не си поставя свръхамбициозната задача да даде крайни отговори по гореизброените теми. Някои от тезите може би са спорни, други се нуждаят от допълнително изследване. С публикуването му обаче имаме надежда, че ще може да се даде начало на един добронамерен разговор за тях в рамките на Църквата ни, за да може нейната историческа памет да се изцери от нанесените рани и църковното общество да гледа по-ясно към своята крайна цел – единението ни с Христос във вечния живот“.
---------------------
Корици: меки
Страници:
