Отстъплението през последните дни на света

Свет. Теофан Затворник

Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението (2 Сол. 2:3) – пише апостол Павел до солуняни.

За какво „отстъпление” говори светият апостол, предупреждавайки в лицето на солуняни всички вярващи? Всички древни тълкуватели считат, че тук думата „отстъпление” е употребена вместо „отстъпник” и означава самия антихрист. Към това мнение се придържали свети Йоан Златоуст, Теодорит и мнозина други, а Икумений добавя само като предположение: „или нарича отстъпление отдалечаването от Бога, самото дело, а не конкретно лице”.

Инославните западни тълкуватели подразбират не лице, а особено явление в живота на човечеството, но не всеки разбира едно и също. Най-близо до истината са, разбира се, тези, които подобно на Икумений, подразбират отстъплението от Бога, от вярата и истината, за което се споменава и на други места в Писанието. Тъй като тази дума не е пояснена тук с никакъв допълнителен термин, смисълът ѝ трябва да се определи според хода на речта. Следващите по-нататък думи: човекът на греха, който се превъзнася над всичко, що се нарича Бог и т.н. (2 Сол. 2:3-4) дават да се разбере, че и отстъплението ще бъде от същия род, тоест ще бъде извършено в религиозно-нравсвената област. Следователно да виждаме в това отстъпление нещо политическо значи да се отклоняваме от онова, което свети Павел е искал да каже. Макар отпадането на папата и последователите му от истинската Църква и по-късно още по-голямото отпадане на Лутер и Калвин от истината чрез отпадане от папската отпаднала църква да станали в религиозната област, но тъй като в текста на апостола отстъплението е тясно свързано с появата на антихриста, а него го няма, то и горните събития не следва да се разбират като отстъпление в собствения смисъл на думата.

Апостолът очевидно говори за отстъплението, което ще стане през последните дни, преди второто пришествие на Госода. Той споменава за това и в други послания. В Първо послание до Тимотей пише: А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения (1 Тим. 4:1). Свети апостол Иуда свидетелства, че всички апостоли говорели еднакво по този въпрос: Помнете думите, които апостолите на Господа нашего Иисуса Христа предрекоха; те ви говореха, че в последно време ще се явят подигравачи, които ще постъпват според нечестивите си похоти. Те са човеци, които се лъчат от единството на вярата (Иуд. 1:17-19). Сам Господ предрече, че преди свършека на света много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще истине любовта (Мат. 24:11-12), така че, кога Той дойде, ще намери ли вяра на земята? (Лук. 18:8)

По тези свидетелства пред нас се рисува твърде неутешителна картина на нравствено-религиозното състояние на човеците през последните времена. Евангелието ще бъде известно на всички, но част от хората ще пребивава в неверие към него, а друга, по-голямата част ще еретичества следвайки не богопредаденото учение, а построявайки с измислиците си нова вяра, макар и въз основа на думи от Писанието. Тези самоизмислени вери няма да имат край. Началото им бе поставено от папата. Лутер и Калвин продължиха делото му. Заложеното от последните като основа лично постигане на вярата само въз основа на Писанието даде силен тласък на измисляния на вери. Те и сега са много, а ще станат още повече. Всяко царство ще си има отделно изповедание, а по-нататък всяка област, по-късно – всеки град, а към края, може би и всеки човек ще си има отделно изповедание. Където сами си строят вяра, а не приемат богопредадената, друго не може и да стане. И всички такива ще си присвояват името християни. Ще има и придържащи се към истинската вяра, както е предадена от светите апостоли и се съхранява в Православната Църква, но и от тях немалка част ще бъдат само по име православни, а в сърцата си няма да имат разположението, което вярата изисква, понеже ще обикнат сегашния век. Ето колко широка област на отстъплението се очаква! Макар че християнското име ще се чува навред и навсякъде ще се виждат храмове и църковни чинове, всичко това ще бъде само видимата страна, а вътрешно ще е налице пълно отстъпление. На тази почва ще се роди и антихристът и ще израсне в същия дух на видимост, без същина на делото. После, като се отдаде на сатаната, той явно ще отстъпи от вярата и въоръжен с измамните му козни, ще увлече всички, непридържащи се в истината към християнството, към явно отстъпление от Христа Господа, като ги принуди да почитат самия него като Бог. Избраните няма да се увлекат, но той ще се опита да прелъсти и тях, ако е възможно, а за да не се случи това, онези лоши дни ще се прекратят. Господ ще се яви и с явлението на пришествието Си ще унищожи антихриста и цялото му дело.

Из „Творения – том 6. Съзерцание и размишление”, 2011.