От теб зависи съдбата на света

Интервю с игумен Нектарий Морозов във връзка с атентатите в Париж

Не искай обяснения от Бог

Когато се случват подобни трагедии и за минутка се вгорчава животът на стотици хора, отвсякъде започват да се чуват въпроси като: как е могъл Господ да допусне това? Но в подобна реакция се съдържа едно сериозно заблуждение, а именно да търсим отговорност от Бог за това, което хората сами правят. Та нали Господ е дарил човека със свобода – свобода и в доброто и в злото, и в различни други прояви. Но някак се получава така, че когато казваме на хората, че има Закон Божий, на който трябва да подчиним волята си, за да можем да имаме живот и тук, и във вечността, те заявяват, че искат да са освободени от всякакви закони. И при това, категорично отказват да признаят, че носят отговорност за тази свобода. В същото време, когато нечии действия водят до такива страшни последствия, когато човешката свобода се реализира със ужасяващ и толкова трагичен образ, хората изведнъж си спомнят за Бога и започват да си задават въпроса: „Защо Той допусна това да се случи?“,  напълно забравяйки за това с каква настойчивост са отстоявали правото си на именно тази свобода. Затова, не трябва да се търси отговорност от Бог, но от самите себе си.

Работата е там, че днес живеем в свят, в който не един, а множество духове са пуснати от бутилката. Явно за тези, които ги пускат, те изглеждат същества управляеми, принасящи на един полза, на друг вреда. Но в един момент тази стихия става неконтролируема и започва да разрушава всичко по пътя си.

Не е трудно да се проследи първоизточника на тази или онази терористична организация, на различните процеси, които водят до терористични атаки, и ние можем да видим, че почти винаги те са резултат от определени политически игри. Няма смисъл да се прави дълбок  анализ на ситуацията, защото от тези, които наричаме истински виновници, по принцип нищо не зависи. За нас друго е важно: какъв духовен смисъл има в тези събития.

Например, в последната терористическа атака в Париж, където безусловно пострадаха невинни хора, които можем само да съжалим заедно с близките им, цялата ситуация е много символична. Нощен клуб, концерт на група, чието име, ако не греша се превежда на руски като „Орли на смъртоносния метъл“, в момента, в който изпълняват песента„Целуни сатаната“, вратите се отварят, в помещението влизат хора с автомати и започват произволно да разстрелват всеки, който се намира там. Далеч съм от това да кажа: „Виждате ли, това, което са слушали и на което са се покланяли до какво ги е довело?“. Такива приказки са дори кощунствени в подобна ситуация. Но Господ ни дава да видим нещо чрез тези символи. Хората постоянно се заиграват с врага на човешкия род, със злото по най-различен начин: и тогава, когато легализират еднополовите бракове, и тогава, когато казват на черното бяло, и тогава, когато си затварят очите пред съвсем очевидни заплахи и ги признават за норма. И след това се случва онова, което трябва да се случи. Хората сами копаят дупката, в която после падат, въпреки че обикновено копаят едни, а други падат вътре. Защо точно тези хора са загинали е трудно да се каже, това знае само Господ, Който се грижи за съдбата на целия свят, на всеки народ и на всеки човек по отделно. И безусловно, всяко наше зло, всички наши грешки и престъпления, до колкото е възможно, Той довежда до добър край. И когато един гине, друг се замисля. Един изпитва страшна скръб, а друг достига до много важен извод и променя коренно живота си.

Помня човека, който по време на разстрела в Белия дом в Москва[1] се намираше вътре и обеща, че ако остане жив, ще приеме свещен сан. По настоящем, този човек служи в свещен сан. В подобен вид ситуация се оказват и хора, „преродени“ в резултат на страшни събития. И пред лицето на злото, виждайки какви са те всъщност, имат шанс да направят своята стъпка напред към срещата си с Бог и да се обърнат към Него.

Шанс да се обърнеш

Проблемът е в това, че за съвременния свят е характерен религиозен и идеологически вакуум. Днес, на първо място като идеология произлиза правото на човек да прави това, което си иска, с цел да получи удоволствие. Има куп неща, които преди са били забранени от нравствена гледна точка, за това, че са били мерзки и противоестествени. А днес, в света не е останало табу. Навярно, все още не докрай е оправдана педофилията, въпреки, че се опитват да я оправдаят, и макар още хората да не се изяждат един друг, това е само защото е свързано с това един човек да отнеме живота на друг. Човекът днес губи и последна представа не само за Закона Божий и следването му, но и въобще на всякакви закони и става по-лош и от най-дивото животно. В това се състои протеста на света против Бога, това е борба за свобода от Бога и нравствеността,  което е неразривно свързано с вярата и води до такива тежки последствия.

Замисля ли се за това светът? Ще потръпнат ли сърцата на милиони хора и ще се обърнат ли те отново към Бог? Ако да, то нашето общество има още шанс... Но ако и това събитие мине покрай нас някак си далечно и ние го възприемем като частен случай, то това би било само още една крачка към нашето самоунищожение.

Добрият християнин, виждайки това, което се случва, е длъжен да се замисли, колкото и гръмко и приповдигнато да звучи, че в значителна степен съдбата на света зависи от него. Светът съществува, докато водим борба за своето собствено спасение – със своите страсти и изкушения, които ни обкръжават.В известна степен ние водим тази борба и за хората, с които се сблъскваме, и които чрез нашия пример или се вдъхновяват и идват в Църквата, или точно обратното – примерът ни ги отблъсква от Бога и Църквата. Защото целта на съществуването му се заключава в това, човечеството да се завърне отново в своя Бащин дом, при Бога.

Просто да бъдем християни

Да изпадаш в паника и депресия, това определено не е християнско дело. Опора за нас в протежение на целия ни земен живот, това е доверието към Бога, както когато се намираме в относително благоприятни, така и в страшни и бедствени обстоятелства. И това са тази надежда и доверие, които никога няма да ни излъжат. Господ или ще те избави от изпитанието, за което не си готов, или ще ти даде сили да го посрещнеш и да го преодолееш с чест и достойнство. Всъщност, нищо друго освен вярата и доверието в Бога не могат да спасят човека от паниката и страха.

Няма съмнение, че е много страшно, когато се случва масова гибел на хора. Но в същото време трябва да осъзнаем, че в някакъв момент всеки от нас ще умре. Каквато и да е смъртта: естествена от старост, мъчителна от болест, или трагична – най-главното ще бъде съдът над проживяния живот, който човек ще чуе от Бога след това. И не е наша работа да търсим отговор грешни ли са били всички хора, които са загинали в терористичните актове, или напротив, са били най-добри от всички, или са били „средни“, обикновени хора. Това, което трябва да направим, е да обърнем взор към самите себе си. Когато учениците на Христос беседвали с Него за Силоамската кула, която паднала и премазала хора, или за езичниците, чиято кръв Пилат смесил с тази на жертвите, то Господ отговорил: “Или мислите, ... че бяха по-виновни...Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете“ (Лука, 13, 4-5).

Ето отговорът на нашите въпроси в подобни ситуации.

Това е нещо, за което трябва постоянно да размишляваме и колкото и да е странно, именно това може да избави човека от паника и смърт като тази. Защото въпросът е в това, как човек е подготвен за собствената си смърт. Ако той е примирен с Бога, със своята съвест и с хората, то на него няма да му е страшно да умре.

Трябва просто да бъдем християни. А, за да разберем това, трябва да прочетем Евангелието за пореден път като слово Божие, обърнато лично към нас. Но не като история или възвишено учение, а като свидетелство за този живот, който сме длъжни да живеем. И да вярваме, че без Божия промисъл и косъм от главата ни няма да падне, а ако падне и косъм, или самата ни глава, то значи така трябва да бъде и Господ за всичко останало ще се погрижи. И ако ние знаем думите „в каквото застигна, в това и ще съдя“, то точно сега, за пореден път, трябва да си ги припомним. Защото никак не ми се иска да ни застига това, в което Господ е заварил тези хора – слушащи песента „Целуни сатаната“, защото той, огненият, във вид на куршум влиза право в сърцето. Не! По-добре Господ да ни завари в молитва, в добро християнско дело или опазване на нашата съвест.

[1] Става въпрос за събитията в Москва от септември-октомври 1993 г. а именно атаката на Дома на Съветите (Белия Дом)

Превод от руски език: Мария Бонева