Несветите светци

ЗА ЕДНА СВЕТА ОБИТЕЛ

Някъде във вътрешността на Русия преди революцията имало манастир, за който в околността се носела лоша мълва. Казвали, че монасите там са все мързеливци и пияници. По време на гражданската война в близкото градче дошли червените. Те събрали жителите на пазарния площад и докарали монасите под конвой.

Комисарът се обърнал високо към народа, сочейки калугерите:

- Граждани, жители на града! Всички вие познавате по-добре от мен тези пияници, лакомници и мързеливци! Сега вече властта им свърши. Но за да разберете докрай как тези паразити са мамили векове наред трудовите хора, ние слагаме на земята пред тях техния Кръст и тяхното Евангелие. Ей-сега пред очите ви всеки от тях ще стъпче тези символи на измамата и поробването на народа. А след това ще ги пуснем, нека си вървят накъдето им видят очите.

От тълпата се разнесъл смях.

И ето че, докато тълпата викала „у-уу”, напред излязъл игуменът - дебел мъжага с месесто пиянско лице и червен нос - и казал на своите монаси:

- Е, братя, живяхме като свине, да умрем поне като християни!

И нито един от монасите не мръднал от мястото си. Съсекли ги със саби до един.

Из "Несветите светии", Архим. Тихон Шевкунов