Любовта прогонва страха, Преп. Антоний Велики

СЕДМО ПИСМО

Антоний ви поздравява, скъпи в Господа братя: радостта да бъде с вас!

Няма да се изморя да се връщам към спомена за вас, членове на вселенската Църква. Знайте това: любовта, която храня към вас, не е чисто плътска, но духовна и според Бога, понеже само плътската любов е слаба, непостоянна и непрекъснато побеждавана от променливи ветрове.

Тези, които имат страх към Бога и пазят заповедите Му, са Негови служители. Едно такова служение още не е съвършенство, а правда, която ни води малко по малко към Духа на осиновението. Ето защо пророците, апостолите, съборът на светиите, тези, които бяха избрани от Бога и им се повери апостолската проповед, всички бяха запленени от Иисуса Христа по благостта на Бога Отца. Всъщност св. ап. Павел казва: „Павел раб на Иисуса Христа, призван апостол, отреден за Божието благовестие” (Рим. 1:1); „Ето защо аз, Павел, съм окованик Иисус Христов за вас езичниците” (Еф. 3:1). Тъй че писаният Закон да ви бъде в помощ при святото ви служение до деня, когато ще ви бъде дадено да обуздаете страстите и да придобиете съвършенство в свято упражняване на добродетелта благодарение на дара, който получиха и апостолите.

Когато бъдем в състояние да получим тази благодат, Иисус ще ни каже: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко що съм чул от Отца Си” (Иоан 15:15). Фактически тези, които са се приближили до благодатта, са получили чрез нея поучението на Св. Дух и са придобили познание за духовната си природа. И тъй, това самопознание ги кара да възкликнат и кажат: „Защото вие не приехте духа на робството, та пак да бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез когото викаме: Авва, Отче!” (Рим. 8:15), та да признаят дара на Бога, понеже ние сме наследници Божии и сънаследници на светиите.” (Рим. 8:17).

Скъпи братя, призвани да участвате в наследството на светиите, сега вие сте близо до всички добродетели. Всички те ще ви принадлежат, ако не затънете в плътския живот, но останете чисти пред Бога.

И тъй, Духът Божий не влиза в лукава душа. Той няма да обитава в тяло, което робува на греха. Той е свята сила, която се отдалечава от лукавството (Прем. Сол. 1:4-5).

Скъпи чеда, пиша на човеци, способни да ме разберат, на човеци в състояние да се самопознаят. Следователно който познава себе си, познава Бога и който познава Бога, трябва да Го почита, както подобава.

Да, скъпи в Господа чеда, познайте себе си, понеже тези, които се познават, познават и времето, в което живеят, и познавайки го, имат възможността да се държат здраво, без да допускат да бъдат разтърсвани от преходни учения.

Що се отнася до Арий, който се е появил в Александрия, и говорил чужди на нашата вяра думи за Единородния Син Божий, като отнасял времето към Този, Който е извън времето, като приписвал граници на Този, Който за разлика от творенията няма граници и като отдавал движението на едно недвижимо Същество, аз ще кажа само това: ако човек оскърбява човека, човеците ще се молят за него, но ако той оскърбява Бога, кои ще се молят за него? Този човек е пожелал да постигне със собствените си сили твърде много и злото, така усвоено, е без лекарство. Ако този човек имаше върху себе си познание, за което говорих, неговият език не щеше да приказва това, което не познава. След това, което се случи, явно е, че Арий не се е познавал. Той се е впуснал твърде много в тайната на Единородния Син, Комуто подобава всяка слава, величие, чест и поклонение заедно с Отца и Светия Дух сега, винаги и во веки веков.

Из „Любовта прогонва страха”, Захарий Стоянов, София, 2010