"Зазидана в народното тяло, векове наред нашата народна душа е пелтечила и мучала, търсейки език, на който да изкаже своите болки, своите тъги, своите копнежи и своите молитви. И го намери най-сетне тоя език, намери го у владика Николай. Той претвори мъката на нашата мучаща душа в сълзи, каквито окото ни не евиждало, и сладкодумни молитви, каквито ухото ни не е чувало. Той е богоизпратеният огнен език, който играе над душата ни и я кара да се изповядва пламенно и страстно на "Трислънчевия Владика на световете". Той е стилът, благодатно-разкошният стил на душата ни....
Чета и препрочитам Езерни молитви, но целият им сладък трепет изплува в душата ми едва когато молитвено ги чета и препрочитам. Той, чудотворецът на молитвените рими, има власт над моята душа и аз си казвам: да, заключен съм в сетивата си, мисля с тях, но щом неговата чудотворна молитва се проструи през моята окаяна душа, сетивата се разхлабват, оковите на душата падат, и душата ми, моята ранена птица, излита окрилена и се гурва в сладките дълбини на Вечността."
(Преп. Юстин Попович)
Св. Николай Велимирович е роден през 1881 г. в с. Лелич край Валево, Сърбия. Завършва богословие в Духовната академия в Белград. Специализира в Берн, Швейцария, а след това и в Германия, Великобритания и Русия. Защитава докторат по богословие в Берн и докторска титла по философия в Женева.
След връщането си в Европа се разболява тежко и дава обет, че ако Господ го излекува, ще се замонаши, за да Му служи през целия си живот. В края на 1909 г. приема монашеско пострижение в манастира Раковица като йеромонах Николай. Преподава в Духовната академия в Белград. Става популярен със своите открити лекции и беседи пред най-широка народна аудитория. Сред любимите му теми са философията на Ницше и Достоевски, както и поезията на неговия любим поет Петър Петрович Негош.
С ясната си християнска позиция Николай си спечелва омразата на двете най-агресивни идеологии на ХХ век - нацизма и комунизма. През 1940 г. е арестуван от Гестапо. Прекарва известно време под арест в манастира Войловица, а през 1944 г. е изпратен в концлагера Дахау, където остава до края на войната. Въпреки освобождението си не може да се завърне в родината. Комунистическият режим на Тито го обявява за "народен враг", заплашвайки го със смърт. Владика Николай Велимирович умира в Америка, в манастира "Св. Тихон", Пенсилвания.
--------------------------------------
Корици: меки
Страници: 320
Година: 2009
Виж продукти от категория:
Този продукт няма отзиви.
