РАЗКАЗИ ЗА БОЖИЯ ЧОВЕК

Биографичният разказ за отец Димитър от църквата „Св Георги” в столичния жк Дървеница представя неизвестни и любопитни факти от богатия и изпълнен с множество преломни моменти житейски път на знаменития софийски свещеник, считан от миряните още приживе за светец, заедно със свидетелствата на негови близки - хора от семейството му, приятели, свещенослужители или обикновени вярващи, общували с него.

***
„Не се знае кога точно е построен храмът „Св. вмчк Георги Победоносец” в Дървеница, но на един от запазените стари стенописи на южния прозорец под образа на св. мчк Христофор стои годината 1888. А друг надпис върху напрестолната плоча под имената на дарителите от някогашното село Дървеница има датировка 1889 година. Предполага се, че храмът е бил изцяло построен на мястото на по-стар храм или древно оброчище. Църквата е съградена от известния по онова време строител Георги Джонгър от село Тресонче, Македония. По план храмът е еднокорабна постройка без кубета и камбанария, има запазени няколко подобни църкви от същия майстор и същия период. Иконостасът и иконите за олтара, които са запазени до днес, са дело на майстори от Самоковската иконописна школа.
Когато разпределили отец Димитър в „Св. Георги”, храмът бил много западнал представлявал една порутена църква, която се отваряла много рядко. Затова вярващите от Дървеница ходели на служби в близкия Дървенишки манастир „Св. пророк Илия”, който сега е в жк Младост 2. Много хора му казвали, че „ще умре от глад в този храм”, но отец Димитър не се обезкуражил, а запретнал ръкави и започнал да се труди неуморно. Отличавал се с онова особено трудолюбие, присъщо на верните Божии люде, които не жалят себе си и не бягат от тежкия труд. По цял ден прекарвал в храма, сутрин служел, а след това работел до вечерта. Наследил дарбата и уменията от баща си Стоян, той умеел да прави абсолютно всичко - да бърка бетон, да зида, да шпаклова, да чисти и коси... До него неизменно било семейството му, дори и внукът му Димитър, който тогава бил малко момче, се включвал в работите по храма. Отец Димитър бил ярко потвърждение, че в Христовата църква не блясъкът, а простотата и непресторената вяра докосват човешките сърца. Затова въпреки атеистичното време и борбата против Църквата, хората от квартала също започнали да помагат, заразени от примера му.”

- из книгата

----------------------------

Корици: меки

Страници: 276

Година: 2024