Книгата Юродиви ради Христа (Старец Моисей Светогорец)
ИСТИННАТА РАДОСТ
Кой не мечтае да бъде щастлив?
Радостта е всевечно, всемирно желание. Радостта има огромно значение в нашия живот.
Известно е какво е радостта по своя общ смисъл и няма защо да се спираме върху това. Само че в наши дни радостта сякаш се е загубила в своя истинен образ. Изобилства страданието, няма я радостта. Или ако я има, тя не е в своята автентична, чиста и пълноценна форма, а по-скоро под формата на евтини заместители, които усилват душевната болка.
Човекът в Едем бил чиста и щастлива душа, живеел в благодат и съвършена радост. Извор на неговата радост било непрестанното благо общуване с Бога. Но с желанието си да се отдели от Бога и да обожестви себе си, той директно се лишил от извора на своята голяма радост. Радостта за душата е това, което са хлябът и водата за тялото. Радостта е боговдъхновеност, животворна топлина, майка на здраве и сестра на удивително успокоение. Някои хора виждат радостта в буйните веселби, разюзданите пиршества, преходните удоволствия, шумното пиянство, опияняващия разкош, екстравагантността, самоугаждането. Ако някой можеше да слезе да заснеме какво се вижда дълбоко в душите на редовните посетители на така наречените центрове на развлечение, тези снимки ще ни покажат бездна от болка, безутешност, студенина и тежка самота. Радостта нито се продава, нито се купува с пари.
Днешните хора търсят забавление и твърдят, че имат нужда да се „разсейват” -глагол, който означава още „разпръсквам, разпилявам, отклонявам”, но те не познават насладата от радостта. Техните забавления са обикновено стресиращи и изтощителни. Нека чуем какво ни учи мъдрият Соломон: „Оставете всяка наслада, която ражда скръб!” Тези хора се връщат от своите светски забавления отпаднали, омаломощени, мрачни и още по-самотни. Разпространено е схващането, че истински щастливи са богатите. Една голяма лъжа, която сам животът на тези хора показва. Известен клоун посещаваше психиатър, за да търси успокоение, и макар че караше другите да се заливат от смях, сам той не чувстваше бодрост и настроение. Също и един богат артист, красив и известен, когото всички смятаха за безкрайно щастлив, вътре в себе си се чувстваше безкрайно потиснат.
Св. Василий Велики посочва, че безбожникът не може да изпита пълна и истинна радост. В „Антигона” Софокъл пише: „Човек без Бога е жалък просяк”. Св. Йоан Богослов казва, че благодатта и истинната радост не идват нито с големите богатства, нито с многото пари, нито с властта, нито с физическата сила, нито с пищните трапези, нито със скъпите дрехи, а само с духовни дела и чиста съвест.
Християнството, противно на популярните твърдения, е дало на хората една нова, всеобхватна, завладяваща радост. Истинната радост дава вътрешна крепкост и дръзновение, тя прониква трайно и непоколебимо в човешката душа независимо от житейските злополучия. Блез Паскал е категоричен: „Няма по-щастлив човек от истинския християнин”. Голяма е радостта на истински смирените. Човек, който успява да заличи своето „его”, се слива с щастието на всички. На добротворците е дадено да живеят винаги в радост. Фоти Контоглу казва, че истинната радост струи единствено от добротата.
В Евангелието блика богословието на радостта; само по себе си Евангелието е извор на ненизчерпаема радост. Православният опит е преди всичко опит на щастието и радостта. Един велик древен отшелник, св. Нил, изразява прекрасно това: „Радостта убива скръбта, в нещастие тя дава търпение, в молитви дава благодат, в труд и ревност дава наслада, в послушание дава веселие, в гостоприемност дава подслон, в надежда дава прибежище, в ридание дава утешение, в злочестие дава помощ, в любов дава украса, в търпение дава награда”.
Радостта, това не е смехът, закачките, кикотенето, безгрижието, веселбите, надсмиването, окарикатуряването, неспирните лудории, тя е траен мир и естествена жизненост, които струят от ликуваща и чиста по съвест душа. Радостта е светлината на добродетелта. Тя извира от дълбините на битието. Тя не е нещо измислено, външно, илюзорно, а нещо предълбоко и далеч по-съществено. Трезвият, скромен и кротък човек не е лишен от силата да бъде щастлив. При първото Си известно чудо, на сватбата в Кана Галилейска, Иисус направил така, че гостите по никакъв начин да не усетят недостиг на радост поради недостига на вино. С последното Си чудо, възкресявайки Своя приятел Лазар, Той имал за цел да прогони скръбта и да дари радост.
Вечната храна на радостта е добродетелта. Егоистите, индивидуалистите, скъперниците, злопаметните не могат да бъдат щастливи. Радостта не познава завист, ненавист, омраза. Човек добива своята радост чрез смирение, търпение, истина, свобода и любов. Истинната радост идва съпроводена от нежност и любов у всеки открит и почтен, всеотдаен и чист човек. Нашият век страда от недостиг на истинна радост - поради злото и безчестието навсякъде има твърде много болка. И изборът на практика остава открит, за да придобием истинната радост.
(Из „Юродиви ради Христа”, Старец Мойсей Светогорец”, СИ, 2015)