КЛЕПАЛОТО БИЕ (Антология на българската християнска поезия I том)

Боголюбиви читатели, поезията е дар от Небето! Тя лекува човешкото равнодушие, грубост и сърдечна пустота. И не само това, но още хиляди неща, от които най-важни са три: истинската поезия просвещава ума, облагородява чувствата и прави човека по-добър. А когато тази поезия е християнска, тя ни напомня като нежен камбанен звън, че нашето истинско отечество не е този скоропреходен свят, че ние сме странници на тази земя, че сме деца на Бога, Който с много любов ни очаква да наследим Неговия и наш общ Дом.

Ние българите сме били и сме поетична, лирична нация. Всеки времеви отрязък от нашата уникална месианска история представлява своеобразен многолик златен век на народната поезия. През годините на свобода и политическо самодържавие тази родна поезия се е оглавявала от мастити и прочути художници на словото, а през вековете на робство начело на това слово е заставал Негово Величество Народът, автор на хиляди знайни и незнайни народни песни, заглушили плачевния стон на робското тегло и победили чуждородния и чуждоверен тиранин.

А по времето на моето детство, юношество и младост Талия, или по-добре казано Ангелът на поетичното изкуство, шестваше победоносно навсякъде: по училища и университети, работнически бригади и научни колегиуми, пионерски лагери и старчески приюти… Лично си спомням, че във всеки прогимназиален клас в училището, където учех, имаше поне по един-двама ясно изявени поети (респективно поетеси) и още толкова скрити. Всеки от тях смело мечтаеше да стигне поне наполовина гения на Вазов, Яворов, Дебелянов… Самият аз, седейки нарочно на един от задните чинове в клас, по времето на скучните (за мен) часове по математика или физика, се упражнявах в изкуството на мерената реч.

Днес е иначе. Трясъкът от бетон и желязо, рок-грохотът и чалга-крясъкът, неистовият вой и конско цвилене на homo consumens - sexus напират с всички сили да заглушат нежнобрилянтната камбанна песен на Божествената поезия, ала напразно. Няма как светлината да бъде победена от тъмнината, чистото боговдъхновено изкуство - от пошлостта и плиткоумната посредственост, целомъдрената красота - от първичния нагон и грозната страст. … И това е така, защото християнската поезия е дар от Светия Дух.

Прекрасно доказателство за това е съставената от свещ. Лъчезар Лазаров „АНТОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ХРИСТИЯНСКА ПОЕЗИЯ“, том I.

Иван Николов, из "Предговор"

Корици: меки

Страници: 460

Година: 2022