Към Витлеем!

В радостния празник на Рождество Христово, мнозина християни отправят своите мисли към непознатия на тях, но близък до сърцето им Витлеем, където... се роди Спасителят. Свързан с приятни спомени от най-ранно детство, тоя градец със своите ясли, със звездата и влъхвите, е оставил неизлечими следи в паметта на всекиго от нас и съставлява едва ли не центъра на романтиката в душата на съвременния европеец.

Мнозина от нас на Рождество Христово желаят да се пренесат не само с мислите си и със сърцето си, но и с тялото си в тоя Богоизбран град на Палестина и на някои може би минава през ума какво би било ако бяха живели, когато Спасителят е ходил по земята, и ако те биха били тогава жители на тоя чуден Витлеем!

И сега на мнозина се иска да полетят към пещерата, където се е родил Христос - към яслите, където е намерило люлката си Неговото свято Тяло, да се присъединят към пастирите, за да Му се поклонят и към влъхвите, за да Му поднесат дарове.

Някои може би са готови да умрат в нозете Му, да загинат под меча на жестокия Ирод, който изтреби 14 000 младенци, за да премахне новородения Спасител.

За съжаление, обаче, ние всички сме далече по време от земния живот на Иисуса Христа, а мнозина от нас са далеч и по място от неръкотворната Негова столица - Витлеем. Защото не се знае, ако бяхме живели в онова светло време на Неговия земен живот, кои от нас щяха да бъдат близки до Него и кои далече!

Честта да бъдем близки до Спасителя е висока чест, която се купува с възвишени вътрешни качества. „Господ е всякога близо до нас и ние сме близо до Него”, казва апостол Павел. Но първата стъпка трябва да бъде направена, но не от Бога, а от нас! Ние трябва да потърсим сами Спасителя, ние трябва да се устремим с всичките си мисли и дела към Него, тогава и Той ще дойде при нас!

В деня, когато спомваме за Витлеем, когато възкръсват в нас толкова мили спомени от най-съвършения период на живота ни - нашето чисто детинство - ние трябва да се запитаме: какво е днес за нас Витлеем и достойни ли сме в това размирно време да отправим нашите мисли към него и да чуем ангелския химн, да съзерцаваме неизчерпаемата красота, която витае около яслите и да се насладим от спомена, свързан с пещерата, в която благоволи да се яви на света Богочовекът Христос?

Какво е Витлеем?

Мястото, където се яви на земята Спасителят беше окръжено от девствената чистота и непорочност на Неговата Чиста и Преблагословена Майка, от праведността на Йосиф, от доверчивата простота на Витлеемските пастири и от просветената мъдрост и величие на влъхвите.

Това са стъпалата към висотите, където е бил изграден някога и може да бъде изграден всякога от човешката душа тоя чуден и прекрасен град Витлеем. Можем ли да се издигнем на тия стъпала?

Качеството на Майката Господня и на праведния мъж Йосиф в тяхната пълнота не са достъпни никому. Това са качества на богоизбраните, на ония, които Бог е възлюбил „не в мярка”. Ние, обръщайки се в деня на Рождество към Витлеем, трябва да отправим поглед към по-долните, но по-достъпни за нас стъпала.

Защо наистина ангелите се обърнаха със своето благовестие най-напред към пастирите? Нали те бяха прости хора? Защо те именно бяха удостоени първи с честта да видят Божественото Лице на Младенеца? Ние трябва да си отговорим правилно на този въпрос и да се вслушаме в тоя отговор. Пастирите първи приближиха Бога именно затова, защото бяха прости хора - прости по сърце и душа. А известно е, че само в простите сърца, т.е. в незлобивите живее Бог, както казва и самата вековна мъдрост. Тайните на Царството Божие, - по думите на нашия Спасител - се откриват само на децата. И то не по години и по възраст, а по душа - на хора, които имат детско сърце, лишено от подлост, хитрина, коварство и злоба, пропито от доверие, чисто и невинно. Само такова сърце може да възприеме „глагола Божий” и с готовност и радост без лукава мъдрост и земна сметка да му се откликне. Такова сърце са имали Витлеемските пастири, които щом чуха за Христовото Рождение, повярваха и веднага отидоха да Му се поклонят.

Но към Витлеемската пещера се отправиха и влъхвите, както са се наричали тогава учените и знатни хора. И те донесоха дарове на Новородения Иисус. Тоя факт показва, че учеността, богатството и високото положение съвсем не са от естество да отделят хората от Бога, щом са съгласувани с Неговите закони. Тия качества, напротив, могат да приближат човека до Спасителя както приближиха влъхвите до Витлеемските ясли, стига само да са съединени - както е било с Евангелските влъхви - с търсене на Божествената Правда и Истина, на Висшата мъдрост, отричаща всичко, което носи печат на суета...

Учеността, богатството и високото положение, щом служат на Бога и на Неговото дело, не са пречка да отиде с тях човек във Витлеем или да почувствува радостта на тоя Витлеем в себе си.

Нека с това духовно разбиране на събитието на Витлеем посрещнем и тазгодишния негов празник. Да преизпълним сърцата си с ангелските славословия, които съпровождаха „Великата тайна на благочестието: явяването на Бога в плът” и да усвоим за ръководно начало великия смисъл на тоя празник, който призовава всяка душа да стане в себе си Витлеем - смисъл тъй ярко изразен в стихирата на празника:

„Небето и земята днес се съединяват. Бог слиза на земята и човекът възхожда на небесата.” Заслужава в тоя ден да спомним нашето златно детство и да се отдадем на неговите крилати мечти, когато всичко в света беше в нас ясно, светло, радостно, красиво, защото душите ни бяха близо до ангелите - детски, невинни и чисти, незнаещи лъжа, злоба, подлост; и най-чистосърдечно да пожелаем очистването си от всички душевни скверни и недъзи, които са начало и край на ужасите и кризите, в които се задушаваме и поотделно, всеки от нас, и всички заедно.

Без живия Христос суетен е нашият живот. Без знамето на Витлеем и неговия химн безполезни са нашите усилия и борби за обнова и благоденствие.

Прочее, да побързаме и ние към духовния Витлеем и се поклоним Христу!

Софийски Митрополит Стефан, 1939 г.

Из „Сборник от избрани речи, слова, поучения, статии и архипастирски напътствия”, София, 1942 г.