Духовно съкровище, Книга 2, Том 4
Духовно съкровище, Книга 2, Том 4

Духовно съкровище, Книга 2, Том 4

Автор :Светител Тихон Задонски
Издателство :Варненска и Великопреславска Света Митрополия
Наличност :ДА
Цена : 62,00 лв.
Количество :  

С благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан през 2023 г. се издава втора книга от богатото творчество на светител Тихон Задонски. Тя обхваща четвъртия том от творенията му и по-специално произведението “Духовно съкровище, събирано от света”. Изданието се състои от 157 неголеми самостоятелни статии и представлява собствено размишления за предметите на вярата по повод думи, изречения, предмети или дадени действия и явления.

                 

                       Предговор от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан

 На 13 август 2023 г. се изпълват 240 години от деня на блажената кончина на почитания в целия православен свят светител Тихон, епископ Воронежки, Задонски Чудотворец (1724 – 1783). Свети Тихон е роден през 1724 година в бедно семейство на църковен служител – четец и певец в село Короцко, Новгородска губерния. На 16 години Тихон започнал да учи в новосформираната Новгородска семинария, където показал такива успехи, че още преди завършването на последния курс получил поръчение да преподава гръцки език в същата семинария. На 34 години св. Тихон приел монашество и скоро след това станал преподавател по философия и инспектор в Новгородската семинария. Прекрасното владеене на гръцкия език, дълбокото разбиране на Свещеното Писание, всестранното познаване на светоотеческите писания – всички тези съкровища св. Тихон придобил благодарение на обучението си и преподавателската работа в семинарията. На 26 август 1759 г. йеромонах Тихон преминал на разпореждане на епископа на Твер и в същата година станал ректор на Тверската семинария. Този период е светла страница в историята на това учебно заведение.

 На 13 май 1761 г. се състояла епископската хиротония на св. Тихон. Той станал Кексхолмски и Ладожки епископ и викарий на Новгородския архиепископ. Веднага след хиротонията бил изпратен в Новгород. На 16 юли 1762 г., т.е. година след назначаването му за викарий, в Светия Синод е взето решение да се предостави на Преосвещения Тихон самостоятелната Костромска катедра. През юни 1762 г. начело на Руската империя застанала императрица Екатерина II. Същевременно на 1 януари 1763 г. се преставил в Господа Воронежкият епископ Йоаникий (Павлутски). За глава на овакантената Воронежка епархия Св. Синод предложил двама архимандрити, но личната резолюцията на императрица Екатерина II от 3 февруари 1763 г. ясно свидетелствала: за епископ на Воронежката епархия да бъде поставен викарият на Новгород. На 14 март е издаден указ за назначението на Преосвещения Тихон за Воронежки епископ. На 14 май 1763 г. св. Тихон се установил в новата епархия. Той станал единадесетият правоправещ архиерей на Воронежката епархия.

 Постоянните трудове и грижи, от които светителят никога не бил свободен, силно разстроили неговото здраве и способствали за развитието на нервни болести, които го измъчвали още от детска възраст. Безсъницата и честите приливи на кръв към главата не му давали възможност не само да служи светата Литургия, но и да изпълнява своите задължения, свързани с управлението на епархията.

 Килийниците на св. Тихон – Василий Иванович Чеботарев и Иван Ефимов – свидетелстват, че светителят силно е чувствал, както самият той се изразявал, тежестта на епископския омофор, като виждал постоянното несъответствие между действителността в епархията и изискванията на новозаветния нравствен идеал, постоянния сблъсък на дълг и звание с несъответствията и противоречията. Светият отец изпитвал безкрайни неприятности и затруднения при всички свои благи начинания да изкорени това зло. Схиархим. Йоан (Маслов) отбелязва, че третата основна причина за желанието на св. Тихон да отиде на покой е жаждата му за уединение. Той бил склонен към уединение още в юношеските си години, но остро усетил това желание по време на преподавателската си дейност в Новгородската семинария, когато там имал видение на небесна светлина. По-нататък, вече като ректор в Твер, св. Тихон също не се разделял с мисълта за уединение.

 Болестта и жаждата за уединение подбудили светителя още в първата година на служението си във Воронеж да напише молба до Св. Синод за преминаване на покой. На 16 март 1766 г. той подал в Св. Синод втора молба, в която пише: „...и досега се намирам в тази болест и вече достигнах до крайна слабост, така че по своята длъжност да управлявам делата в тази епархия, които са много и са трудни, по моята немощ се явяват несносни и не мога да служа“. Поради това той помолил да бъде освободен на покой, а докато се разреши този въпрос, да остане да живее в Задонския манастир. На тази втора молба не последвал никакъв отговор. На 23 август 1767 г. св. Тихон решил да изпрати молба за своето освобождаване непосредствено до императрицата. Молбата била удовлетворена и бил издаден указ на Св. Синод от 15 октомври. На 3 януари 1768 светителят получил указа на Св. Синод, на 8 януари предал всички дела и вещи от архиерейския дом. Схиархим Йоан (Маслов) отбелязва, че приемник на св. Тихон става Тихон II (Якобовски), викариен епископ в Москва.

 През Великия пост на 1769 г. светият отец преминал в Задонския манастир, където живял около 15 години, до края на своя земен път.

 В прозрачността на Тихоновия дух особено рязко се вижда как го нападат черните вълни на тежката скука или унинието. „По характер той беше хипохондрик и имаше известна доза холерика в него“ – разказва за св. Тихон неговият килийник. И тази особена податливост на унинието, тази тъга, която го измъчвала, една презряла земното (битовото) оголеност, откритост на душата – всичко това е напълно необичайно за руския подвиг, справедливо отбелязва прот. Георги Флоровски. Всичко това напомня по-скоро за „тъмната нощ“, както пише Йоан Кръстни. От време на време светият отец изпадал в някакво безпомощно вцепенение, в скованост и неподвижност, когато всичко наоколо било тъмно, пусто и тихо. Понякога не можел да принуди себе си да излезе от килията. Понякога се опитвал физически да избяга от тъгата, като сменял мястото си. Целият дух на св. Тихон е претопен в това изкушение. Но това изкушение не оставило следи или белези. Само се очистила и открила първородната светлост на душата му. Важно е да отбележим, че в неговия духовен опит намираме някои западни черти. Преди всичко неговото постоянно съсредоточаване в помненето и размишляването за Христовите страдания. Той виждал Христос „целия изпонаранен, целия уязвен, измъчен, окървавен“. И призовавал да се вглеждаме в Неговите страдания. „Той почиташе много страданията на Спасителя, и то не само умозрително, а всичките Му страдания бяха изобразени на картини“ (картини рисувани на платно). Прот. Георги Флоровски изразява една мисъл по отношение на светеца: „има особена настойчивост и някакъв импресионизъм у Тихон, когато той говори за унижаването и страданията... И с още по-голяма сила в неговия опит се усеща обновяването на Византийските съзерцания. Тези светозарни видения, озарения на Таворската светлина, патосът на Преображението, предчувствието за Възкресната пролет... Тази мисъл за възкресението на мъртвите при него винаги се обновява“. И именно чрез образа на пролетта: „Пролетта е образът и знамението за възкресението на мъртвите“. Ще бъде вечна пролет на богосъздадения свят: „От тази чувствена пролет да възведе вярата и ума ти към прекрасната и желана пролет, която ти обеща преблагият Бог в Своето свято Писание и в която телата на починали верни от създаването на света, подобно на семена, израснали чрез силата Божия, ще възкръснат и ще се облекат в нов, прекрасен вид, ще се облекат в ризата на безсмъртието, ще приемат венеца на добротата от ръцете Господни. [...] Това няма да е идилия на апокатастасиса. Напротив: почернялото от грехове естество още повече ще се облече в своята сухост и чернота и пак ще има отвратителен вид. Вечността не е за всички еднаква: има блажена вечност и плачевна вечност“. Св. Тихон много често е имал такива таворски видения, понякога дори всекидневно: небесата се отваряли и започвали да излъчват непоносимо сияние. Понякога той виждал светлина и в килията си и сърцето му се развеселявало от тези съзерцания... Напрегнатата събраност на духа се съчетавала у св. Тихон Задонски с някаква изключителна сила на милващо внимание и любов. За любовта към ближните, за социалната правда и милосърдие той говори не по-меко и не по-слабо от св. Йоан Златоуст.

 Според повечето изследователи св. Тихон Задонски пише своето произведение „Духовно съкровище, събирано от света“ в периода 1777 – 1779 година. То се състои от 157 неголеми самостоятелни статии и представлява собствено размишления за предметите на вярата по повод думи, изречения, предмети или дадени действия и явления. В жизнеописанието на св. Тихон се говори, че богомислието било основа на неговия вътрешен живот. С богомислие той се занимавал постоянно и затова „Духовното съкровище“ не е формално съставени богословски статии, а е плод на неговите молитвени размишления. Митрополит Евгений Болховитинов изказва мнение, че съдържанието на тази книга е близка до съдържанието на едно произведение, написано на латински от англиканския епископ Йосиф Гала по времето на Карл I, преведено и на руски: „Внезапни размишления, предизвикани при съзерцаването на дадена вещ“ (Москва, 1876 г.).

 Светителят посочва различни явления от видимия свят като примери за християнските добродетели или пороци. Съчинението започва с епиграф, съвсем ясно показващ целта и съдържанието на произведението: „Както търговецът събира различни стоки от разни страни, докарва ги в дома си и ги съхранява, така и за християнина е възможно да събира от този свят душеполезни мисли, да ги слага в скришната стая на сърцето си и с тях да поучава душата си“. Както отбелязва за това произведение на св. Тихон прот. В. В. Зенковски: „тук всичко вече носи ново настроение; църковното съзнание не се отвръща от света, но и не се пленява от него, не се занимава с въпроса как най-добре да устрои света, а на всяко място и във всички събития се стреми духовно да преодолее света. Книгата на св. Тихон учи църковните хора да умеят по-добре да съзират вечните истини във външните събития и да се освобождават от плена на суетата, от опиянението на текущия живот“. „Нали има пиянство – пише на едно място св. Тихон – не от вино, а когато човек се опива от любовта на този свят, от суетни мисли. Всичко във външния свят е символично, всичко е тайнствено свързано с духовното съкровище или напротив, със „съкровената отрова“ в човека. Свети Тихон навлиза във всички житейски явления, за да се задълбочи още повече в това, което те символично заключват в себе си, и да се оттегли в най-съкровения смисъл, който се съдържа в света. Това, според св. Тихон, е „евангелската и християнската философия“, която е толкова различна от „външното любомъдрие“. „Тук за първи път е положена основата на идеята за преображение на живота чрез неговото мистично осмисляне; тук светлината на Църквата свети по нов начин. Не освещаване на живота, а неговото преобразяване – такава е новата перспектива в църковното съзнание.“

 Едновременно с това през цялата книга на св. Тихон преминава мисълта за необходимостта и ценността на „правилното и прилежно разсъждение“; много интересно е настойчивото указание на св. Тихон, че „умът без Божието просвещение е сляп“, но в Христовата светлина умът става зрящ.

 В заключение бихме казали, че съчинението на св. Тихон Задонски „Духовно съкровище, събирано от света“ прекрасно отразява тези мисли и чувства, които постоянно са заемали неговия ум, показва ни как той е размишлявал, какви сърдечни движения са изпълвали неговата душа. Много пъти след дълбок размисъл светителят достигал до чувство на благоговение и страх и коленичел пред Господа в трепет и смирение или чувствал дълбока „скръб по Бога“ (2 Кор. 7:10). А когато си спомнял за своите грехове или за това, че е оскърбил Бога, той често се молел: „Боже преблагий и милосърдни! Пощади мене, бедния грешник!“.

 Би било много добре тази книга да се прочете от всички наши духовници и православни християни, защото тя ще бъде в помощ както при изготвянето на отделни проповеди, така и при отговор на различни въпроси, които възникват у християнина в неговия път към спасението. Това произведение на св. Тихон отразява цялата ситуация и действителност на живота през XVIII век – период, който в Русия е век на „секуларизация“. Можем да кажем, че чрез творенията на св. Тихон ние имаме „първия опит за живо богословие“ и неговите съчинения са „оригинални от началото до края“. Това е мнение както на прот. Г. Флоровски, така и на прот. В. В. Зенковски.

 Това е книга втора от изданията на Варненската и Великопреславска св. митрополия, която обхваща четвъртия том от творенията на светителя и по-конкретно – посоченото по-горе съчинение. Преводът се извърши по петото издание на „Творения иже во святых отца нашего Тихона Задонского“ (Москва, 1889 г.).

 На скъпите наши читатели пожелаваме плодотворно четене!

-------------------------------

Корици: твърди

Година: 2023