Посланието на Цариградския патриарх Фотий до българския княз Борис
Посланието на Цариградския патриарх Фотий до българския княз Борис

Посланието на Цариградския патриарх Фотий до българския княз Борис

Автор :Варненския и Преславски митрополит Симеон
Издателство :Варненска и Великопреславска Света Митрополия
Наличност :ДА
Цена : 15,00 лв.
Количество :  

Предговор от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан

 Книгата „Посланието на Цариградския патриарх Фотий до българския княз Борис“ е фототипно издание, което има своето дълбоко духовно значение и е свързано с изключителния преводачески талант на Варненския и Преславски митрополит Симеон.

 Роден, израснал, възпитан и получил образованието си в последните десетилетия на нашата и църковна, и политическа несвобода, митрополит Симеон успява да съчетае в личността си висока монашеска духовност с висока образованост и култура, любов към Бога и Църквата с любов към знанието, съвестно отнасяне към духовното ръководство на своята епархия – със съвестни академични занимания. За което още приживе получава и църковно, и обществено признание, и поради което без никакво преувеличение може да бъде наречен тъкмо човек на синтеза. Без да повтаряме всички известни факти около този колос на нашата поместна църква, бихме спрели вниманието си само върху митрополит Симеон именно като образец за въплъщаване в живота на синтеза на духа и сърцето с ума, на постоянната молитва с упоритата научна работа и, в крайна сметка, на православната духовност с просветното дело на Църквата – синтез, особено необходим и на нас днес.

Православната християнска вяра – вярата на Църквата – винаги е била светогледна основа за бъдещия екзархийски архиерей. Едва двадесет и три годишен, възпитаникът на гръцкото училище в Бургас и на Богословското училище на Вселенска патриаршия на о-в Халки осъществява първото си поклонничество на Атон и тези два фактора – високото общо и богословско образование и етосът на манастира – се оказват определящи в целия по-нататъшен път на инока Симеон. Може би затова и едно от първите неща, белязали стъпването му на неговата катедра, е, редом с грижите за духовния живот, да организира и прочутия Шуменски учителски събор от февруари 1873 г. и въобще по всякакъв начин, с личния си опит и с архипастирския си авторитет, да подпомага общообразователното и книжовното дело в обширната Варненска и Преславска епархия.

 Успоредно с подпомагането на общообразователното дело, митрополит Симеон е и един от основните двигатели на процеса на развитието на богословското образование в България. Неговите специални архипастирски грижи и внимание са насочени както към учебното-възпитателното дело в Петропавловската и Самоковската духовни семинарии, така и към откриването на първата българска висша богословска школа – Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

 Ако към това добавим инициирането на първия съвременен български библейски превод, добре известната му преводаческа и въобще литературна дейност, основаването през 1900 г. на излизащия и до днес официоз на Българската църква – Църковен вестник, финансовото подпомагане на обучението на хиляди български будни деца в страната и в чужбина, заслугите му към Екзархийския устав, и – не на последно място – въздигането на величествения и до днес украсяващ престолния ни град катедрален храм „ Успение Богородично” и на още десетки храмове из цялата епархия, картината на архипастира и просветителя Симеон Варненско-Преславски ще бъде почти завършена. Последният пък и може би най-важен щрих към нея е свързан с разбирането на митрополит Симеон за християнския универсализъм, противопоставен на църковната провинциалност.

 Дълбоко свързан със своя народ, отдавайки целия си живот за неговото духовно и културно въздигане, митрополит Симеон при все това не може да бъде определен като човек, ограничен до неизбежно тесните рамки на националната принадлежност. Роден и израснал в мултиетническата Османска империя, в мултикултурната среда на родния си Бургас, той не просто познава повече от един национален бит и традиции, но и изучава в дълбочина определилата целия облик на региона, към който принадлежи древногръцка писменост и култура. Той е човек, който се чувства еднакво добре както в родния Бургас, така и в Патриаршеското училище на о-в Халки, и в столицата на империята, и, накрая – в своята престолна Варна. Нещо повече: оставайки завинаги човек на християнската вяра и на Православната ни църква, той не се ограничава само до класиците на християнската древност, но отива и по-далеч, по-назад във времето, изучавайки образците на античната философия и дори превеждайки за първи път на български език – както това вече беше доказано – текстове на Платон. А всичко това вече е свидетелство за наистина вселенско, за универсалистично съзнание, което го сродява с личности като св. Фотий, св. Евтимий и всички онези колоси на християнската духовност и култура, върху които продължава да се крепи и до днес нашата църковна просвета и православната ни християнска култура.

 И което, същевременно, винаги ще го разграничава от онези, които принизяват и свеждат Църквата на нашия общ Господ и Спасител Иисус Христос – нейното вселенско послание и универсалната ѝ мисия – до определен народ или до какъвто и да било друг ограничителен признак. На всички тях митрополит Симеон ще припомня от небесните селения истината за единия Бог и Господ на цялото творение, Който не гледа на лице, но има непрестанна грижа за всеки и всичко, за Когото няма елин или юдеин, а всички са и ще бъдат едно (Гал. 3:28).

 Затова и ние днес – клир и миряни на Българската православна църква – трябва да бъдем благодарни на Бога и горди с факта, че сме имали такъв – смело можем да кажем това – истински Отец и учител на поместната ни църква, като Варненския и Преславски митрополит Симеон. Да сведем глави пред величавия му дух и пред неговото дело, което ще остане завинаги в паметта на нашия народ и на Православната църква като образец и пример за всичко онова, което иска от нас и Самият наш Господ Иисус Христос: вярност към Неговата църква и широк, в собствен смисъл именно църковен, вселенски кръгозор.

 В този смисъл можем да си позволим да формолираме и завета на Варненския и Преславски митрополит Симеон към поколенията и лично към всеки от нас: вярност – преди всичко – към Христос и към Неговата Църква, преданост в служението на своя народ и широк, и наистина църковен, вселенски кръгозор, надхвърлящ всичко дребно и стесняващо ума и духа на човека и възпрепятстващо неговия – от Бога заповядан му – полет към небесните висоти, към дома на Отца, в който, както свидетелства божественият Евангелист, „… има много жилища” (Иоан 14:2).

 Смеем да се надяваме, че това фототипно издание отново ще припомни на читателите за личността на Варненския и Преславски митрополит Симеон, още повече че изданието се посвещава на 80 години от смъртта на митрополита и 145 години от неговата интронизация.