СТРАДАНИЯТА НА СВЕТИТЕ ЧЕТИРИДЕСЕТ ВОИНИ В СЕВАСТИЙСКОТО ЕЗЕРО, УМРЕЛИ ЗА ХРИСТА

Публикувано от: admin Категория: Публикации От дата: 2018-03-08 Посещения: 96 Коментар: 0

Светата дружина пострадала в 312 година.

Паметта им се чества на 9 март

 

Севастийският военачалник Агриколай узнал, че в командваните от него полкове има стотници, тайно изповядващи вярата в Христа. Във връзка с това разпоредил следствие и скоро намерил 40 християни, от които Кирион, Кандид и Домн били колкото смели и безстрашни на бойното поле, толкова благочестиви и запознати с Божественото Писание.

В началото Агриколай решил, че по-добро средство са любезността и обещанията за царска милост, но като видял непреклонността на Христовите воини, заповядал да приготвят средства за измъчване... Тогава свети Кирион се приближил до него и му казал: „Не забравяй правдата си! Ти нямаш власт да ни наказваш физически. Длъжен си да докладваш на императора!“. Агриколай стиснал зъби от яд, но бил длъжен да се съобразява със закона.

Дълго престояли воините на небесния Цар, които били същевременно и воини на земния цар, в тъмницата... Накрая в Севастия пристигнал княз Лисий, императорски пълномощник, и поискал от тях отговор. Повели с охрана светите мъченици на съд. По пътя свети Кирион им казал: „Братя мои, нека не се плашим от тираните! Вие помните как Господ ни помагаше сред кървави битки, когато призовавахме името Му. Помните как побеждавахме хиляди врагове, след като ги ограждахме със силата на кръстното знамение. Помните как цялата войска отстъпи в бяг, а ние след топла молитва към Господа останахме по местата си и не само устояхме на щурма на враговете, но напълно ги разгромихме, без сами да получим и най-малка рана. А сега кой се изправя срещу нас? Този, който преди създаването на света е бил смъкнат от небесата в геената... Колко е безсилен той срещу нашия Подвигоположник и Спасител Иисус Христос! Той е безсилен дори срещу една християнска душа, а ние тук сме четиридесет воини на Христа. Затова нека запеем: Боже, чрез Твоето име ме спаси и с Твоята сила ме съди. Боже, чуй молитвата ми, послушай думите на устата ми (Пс. 53:3-4).

Когато светите мъченици застанали в съда, Лисий ласкаво ги погледнал и им казал: „Тези воини заслужават да получат най-важните чинове на воинското съсловие. Императорът ще направи за вас всичко, ако се подчините на волята му и се обърнете към боговете на вашите бащи. В противен случай ще се лишите от всичко“. „Не само воинските чинове, но и телата ни вземи!“ – извикал свети Кандид. Като чул това, князът изпаднал в безумна ярост и заповядал да ги замерят с камъни. Дори сам взел един камък и го запратил към един от мъчениците, като обвинявал служителите в безсилие и безразличие. Но Божията ръка променила посоката на камъка и той наранил лицето на Агриколай, а свети Кирион възкликнал: Нечестивците вадят меч, изопват лъка си, за да повалят бедния и сиромаха, за да прободат ония, които вървят по прав път, мечът им ще се забие в тяхното сърце, и лъковете им ще се пречупят (Пс. 36:14-15).

Смутеният Лисий заповядал да поставят Христовите изповедници в студено езеро, сред леда (тогава било късна есен). От четиридесетте мъже се разколебал само един. Но докато всички останали стояли сред водата и телата им замръзвали, малодушният влязъл в топлата баня, поставена на брега на езерото за изкушение. От внезапната рязка промяна той умрял, като се лишил и от вечния живот. В същия момент мястото му заел един от стражарите, който видял да се спускат върху главите на праведниците 39 венеца и пожелал да получи четиридесетия.

 

 

Из „Училище за благочестие, ч. 2“, Манастир „Св.Вмчк Георги Зограф“, Атон, 2008.