Из книгата "Свети Нифонт, подвижникът сред епископите"

Публикувано от: admin Категория: Публикации От дата: 2018-02-02 Посещения: 72 Коментар: 0

ГЛЕДАЙ СЕБЕ СИ

(Втор. 4:9)

Един ден, когато св. Нифонт си седял в своята килия и изучавал словото Божие, дошъл някой и му съобщил за скоропостижната и преждевременна смърт на един негов стар приятел. На връщане, казал, от имението си в града, той изведнъж се струполил на пътя!

Като чул това, блаженият отец взел да плаче и да ридае за този човек, защото знаел, че той живял в грехове и умрял неразкаян. Това най-много го натъжило. Със сърце изпълнено с болка и съкрушение, помислил за незнайния час на собствената си смърт и почнал да умъдрява сам себе си, подбуждайки душата си за тежка борба:

- Заклевам те, душо моя, пред Бога на небето и на земята, да постъпваш разумно. А ти, позорно тяло, внимавай! Постъпвай целомъдрено. Моля ви винаги, на драго сърце да вършите добро, защото иначе ще ви мъча, както аз си знам... Наистина Нифонте, гледай добре, как да постъпваш (Ефес. 5:15). Гледай, окаянико, да не загинем! Пази се, несретнико, да не се прелъстим! И те умолявам, презри земното. Ние тук на земята нямаме нищо. Всичко е чуждо, нетрайно и измамно, сън и сянка, дим и прах... Внимавай, душо моя! Какво ще придобием от света и неговите ценности? Богатството е нищожно! Славата е дим! Това, което човек придобие тук, то му се преобръща в окови, мрежи и въжета, които го улавят в клопки и го спъват. Затова не търси да придобиваш земни блага! Отпъди далеч от себе си надменността, превъзнасянето и гордостта. Никога не си помисляй, че уж си извършил нещо добро. Сещай се тогава само, че много си грешил. И да знаеш, че не бихме имали никаква надежда за спасение, ако не би била толкова велика Божията милост... Стани, горка душо, нова твар (2 Кор. 5:17; Гал. 6:15). Обучи се на непрестанна молитва. Положи в сърцето си дълбоко милосърдие към всички човеци. Но сама себе си осъждай, смирявай и принизявай. Не забравяй, че петдесет години си потопена в ада, петдесет години си свързана в блатото и тъмата на греха. Какво, следователно, ти предстои? Неизбежно, вечно мъчение! Защото, ако праведникът едвам се спасява, ние, грешните, де ще се явим (Ср. Притч. Сол. 11:51; 1 Петр. 4:18)?

От очите на светеца потекла река от сълзи, когато размислял за греховете си, за смъртта и за ада...

- Ето – продължил той, - смъртта приближава и за нас! Князът на мрака пристъпва да ни похити и да ни хвърли в огъня! Да прибегнем поради това веднага към покаяние. Плачевен ще бъде краят ни, безчувствена душо, а ние безгрижно спим! Да се променим, да се преобновим! Виж, светът бързо преминава. Съдът наближава. За да не бъдем осъдени, моя зла душо, послужи с цялата си сила на добродетелта. Велики блага ще получим на небето, ако сега се подвизаваме. Много блага там са ни приготвени, стига само да поемем по Божия свет и блажен път... Краят, душо моя, не ще се забави. Господните Ангели чакат да видят дали вършим Божиите дела, за да ни вземат в неизречената сладост и да ни отведат при Бога. А след това... вечно Царство, небесни венци, светли одежди, Божии палати, радостта на светиите, славата на Отца, красотата на Сина, сладостта на Светия Дух! О, тогава ще възтържествуват светиите в слава и ще се възрадват на своите ложета (Пс. 149:5)! За всичко това мисли, душо моя, и върши добро, за да вкусиш сладостта на небесната радост и да живееш вечно в райското блаженство.

Това казал праведникът сам на себе си и оттогава почнал в своите молитви да поменава своя приятел, който внезапно умрял, за да се смили човеколюбивият Бог над неговата жалка душа.

 

 

Из „Свети Нифонт, Подвижникът сред епископите“, Православна класика, 2015.