(...)
Бог търпи всички немощи на човека, но не ще изтърпи онзи, който винаги роптае, и дори ще го накаже. Необходимо е да имаме полезна скръб, скръб за греховете ни, с добра надежда на Божието милосърдие чрез покаяние, като знаем, че няма грях, който да победи Божието човеколюбие, че то прощава всичко на онези, които се каят и се молят. Точно тази скръб се разтваря в радост, прави човека усърден във всяко добро и търпелив във всички страдания. Защото скръбта по Бога - казва апостолът - произвежда неизменно покаяние за спасение (2 Кор. 7:10). Противоположната на тази скръб, донасяна ни от дявола, трябва да изгонваме от сърцето си с цялото си усърдие и да я унищожаваме, както и другите зли страсти, чрез молитва, четене, общуване и душеполезни беседи с благочестиви хора. Защото скръбта, която не е “по Бога”, е причина за цялото зло. И ако продължи в нас, ще се превърне в отчаяние, ще направи душата пуста и унила, слаба, нетърпелива и ленива по отношение на молитвата и четенето.
Когато ни нападне силно духът на унинието, тогава на душата ѝ предстои голям подвиг. Жесток и тежък е този дух на унинието, още повече, че се съединява със скръбния дух и го подпомага. Особено тежък е той за пребиваващите в безмълвие. Когато такива жестоки вълни се надигнат срещу душата, човек губи надежда, че някога ще се избави от тях, понеже врагът му внушава, че ако днес му е така тежко, то утре и по-нататък ще бъде още по-мъчително; че той е изоставен от Бога, че Бог не се грижи за него; че това се случва с него без участието на Божия Промисъл, и се случва единствено и само с него, а с другите нищо подобно не се е случвало и не се случва.
Но това не е така, не е така! Като чедолюбив Отец, поради любовта Си, Господ допуска такава духовна пръчка не само за нас, грешните, но и за Своите свети избраници, които от създаването на света са Му благоугодили, с цел преуспяване в добродетелите. И скоро настъпва промяна в състоянието на нашия дух, получава се Божия милост, а след това и утешение. И подобно на това, както в дни на скръбни изпитания човек не се надява да продължи подвига си, тъй като врагът му показва всичко хубаво в лоша светлина, точно по същия начин, след промяна на тези обстоятелства, всичко му се представя в добър вид, всички скърби - сякаш не ги е имало; той става по-усърден към извършването на добро и се учудва на промяната към по-доброто. Тогава той не ще поиска вече да отстъпи от добродетелния път. Ще разбере, че Сам Господ, поради милостта Си, му устройва това за полза и за назидание и поради неизказаната Си любов допуска изкушението - с цел неговото усъвършенстване. Той се разпалва от любов към Бога, твърдо помнейки, че верен е Бог, Който не ще остави да бъдем изкушени повече от силата ни (виж 1 Кор. 10:13).
Без Божие допущение врагът не може сам да ни причини нищо. Той опечалява духа ни не толкова, колкото би му се искало, а колкото му позволи Бог.
Тъкмо тогава и е необходимо да положиш усилия, за да не изпаднеш в отчаяние - да се прилепиш, колкото ти позволяват силите, към молитвата, и ако може, да падаш ничком по време на молитва, което е много полезно.
Моли се тогава с молитвата на Варсануфий Велики: “Господи! Ти виждаш скръбта ми. Помилуй ме, Боже, помогни на мен, грешния!”. Или както заповядва Симеон Нови Богослов: “Не допускай върху мен, Владико, изкушение или скръб, или болест, надвишаващи силите ми, а ми дай сила и крепкост, та да мога да понеса всичко с благодарност!”.
А понякога се моли така, както Григорий Синаит е наредил да се молим против тази страст, тоест: като повдигнеш очи към небето и като протегнеш ръце към висините. Защото той (Григорий) е наричал тези две страсти (блудство и унинието) жестоки.
И като се подвизаваш така, проявявай усърдие, доколкото е възможно, към четенето, а също така изпълнявай ръкоделието, тъй като и едното, и другото служат като големи помощници по време на подобна борба.
Понякога и по време на тези занимания се случва страстта да не те напусне. Тогава прибегни към молитвата още по-усърдно и с още по-голямо умиление.
А против духа на неблагодарността и хулата казвай така: “Махни се от мен, сатана. На моя Господ Бог ще се поклоня и само на Него ще служа. Приемам с благодарност всички изпратени ми болести и скърби, като изпратени от Него за изцеление на моите съгрешения, съгласно написаното: “Покорявам се на гнева Господен, защото съм сгрешил пред Него” (Мих. 7:9). Нека неблагодарността и хулите да се върнат върху твоята глава, сатано, и Господ да припише това на теб! Махни се от мен! Бог, Който ме е създал по Свой образ и подобие, да те премахне!”.
А ако и след това сатаната продължи да те смущава, насочи мислите си към някой друг предмет - Божествен или човешки... Душата, желаеща да угоди на Бога, трябва преди всичко да се запаси с търпение и надежда, както пише свети Макарий. Защото в това и се състои хитростта на врага - да се всее в нас униние и чрез това да ни лиши от надежда на Божията помощ. Но Бог никога не позволява на врага да надвие душа, която се надява на Него, тъй като познава немощите ни. И човекът знае каква тежест може да носи волът, каква - магарето, и каква - камилата, и натоварва всяко животно според силата му. И грънчарят знае колко време трябва да държи грънците в огъня, за да не се напукат от прекалено дългото пребиваване в огъня или да останат негодни за употреба при недостатъчно изпичане. И ако тези съображения се наблюдават у хората, то Божият разум не знае ли в много по-голяма степен, в несравнимо по-голяма степен, колко изкушения трябва да понесе всяка душа, та като се очисти, да бъде достойна за Небесното Царство и да бъде удостоена не само с бъдещата слава след смъртта, но и тук - с утешението на благия Дух.