ЙОГА - път към мрака

Из Приложение „Стъклените очи на Индия”, Св. Николай (Велимирович)

ПЪСТРОГРАД

        Погледни, Теодуле, колко шарен е светът около нас. Как пъстрее в разнообразието на цветове, форми, обеми и мащаби – и долу, на земята, и горе, на небесния свод. Ала какво е това, ако не прах, както и твоето и моето тела, и твоите и моите очи, и твоето и моето сърца?

        Наистина, този свят е Пъстроград. Кой го е създал? Как го е създал? Защо го е създал”? Това са три мъчителни въпроса, и няма четвърти. Знаем само, че е създаден от прах.

        Височини и низини – направени от прах и пепел; планини и равнини в предбалкана, гори и цветя, градове и дворци – всичко е от прах и всичко е прах. И хората; да, и хората също. Както си стоим върху този прах, кой знае на чие лице стоим или на чии очи, или на чие сърце? Вятърът може да вдигне праха на мъртвите и да го разнесе по света. Правил го е, разбира се, и непрестанно го прави. Вятърът, който духа отвън, и вътрешният вяртър.

        И прахът е сила. Именно в праха е цялата сила на природата. В него е и земята, и вятърът, и огънят, и водата. В него има и магнетизъм, и електричество. В него са и молекулите, и атомите, и електроните, и протоните, а също и притегателната и отблъскващата сили. Той приема незабелязано лъчите от космическите светила и незабелязано сам разпръсва лъчи. Сякаш приема дар и сам дарява в отговор или приема поздрави и им отвръща. Казват, че този, който би разбрал една прашинка, ще разбере вселената.

        Но никой досега не го е направил. Дали някога ще разбере? С делене и раздробяване хората искали да разберат праха. Но колкото по-дребни станали частиците, толкова по-голяма ставала тайната и толкова по-голямо – чудото, на което се натъквали те. и най-дребните частички на най-малкото нещо са също толкова велико чудо, колкото и най-големите звезди във Вселената. Еднакво изумително е това, което хората виждат и през телескопа, и през микроскопа. Когато изследователите решат, че са завършили търсенето, стоят едва в началото. Разстоянието между познатото и непознатото не намалява никак, даже обратното – само расте. В лабиринта на живота и битието хората и до днес не са успели да открият нито врата, нито прозорец. Те непрестанно се изправят пред нови обрати, завои, кръстопътища в лабиринта на този свят, но никога не стигат до врата или прозорец.

        Има ли в Пъстроград врати и прозорци? Има ли ключове и кой държи в ръцете си ключа на Пъстроград? Това са извечни въпроси, които не излизат от ума и не слизат от устата на хората от всички поколения. Едно нещо само било ясно на всички: от праха ставаме и в праха пак се връщаме. Люлката никога не може да насити гроба и гробът не може попречи на вятъра да вдига от него праха и го разнася за нови тела.

        Слънцето осветява различията; мракът прави всичко еднакво. Облачната нощ, подобно на гроб, изравнява всичко. В такава нощ не шаренее и Пъстроград. Така и бодърстващият човек вижда разликите, а за спящия всичко е еднакво – както нощта, така и гробът. Нима не чувстваш, Теодуле, че и в човека има нещо подобно на слънцето и подобно на мрака? Как иначе човек би имал свойството на слънцето да различава и свойството на мрака да изравнява? Кое в човека е първичното и кое – вторичното? Това също е извечен въпрос на жителите на Пъстроград и лутащите се в лабиринта. Въпрос, който премисляли, но не разбрали; въпрос решаван, ала нерешен. Той обезкуражава всички, които, като теб и мен и досега говорят за човека като за прах. Понеже, оказа се, прахът на човешкото същество не е само прах и крие в себе си нещо не от праха. Това е нещо, което се извисява над праха, като давещ се над водата; то е нещо, което контролира праха и даже властва над праха.

        Знаеш ли, Теодуле, струва си да се обърнем към някой по-отдавнашен прах. Този, на който стоим сега, изглежда млад, наскоро донесен от вятъра, и хората са размишлявали малко за него и са разгадали немного от неговите тайни. Да идем, прочее, в Индия, в страната-майка на всички философии, на всички мисловни усилия и всички заблуди до идването на очаквания Месия в света.