ЧУДЕСНОТО НЕТЛЕНИЕ

Публикувано от: admin Категория: Публикации От дата: 2015-11-26 Посещения: 448 Коментар: 0

         В храм „Свети Архангел Михаил” в село Голямо Игнатово, Ардатовски район, Мордовия, ковчегът с мощите на свещеномъченик Константин Подгорски, покрит с бял покров от тюл се намира до Царските двери, зад храмовото Разпятие. При главата му е поставена старинна икона на свети Николай и то неслучайно: последните години на служение на отец Константин преминали в храм „Свети Николай” в село Киржеман. А от другата му страна е иконата на Царските Мъченици, които свещеник Константин до последния си ден, без да се бои от съветската власт, поменавал от амвона.

         За това какво е станало в Киржеман на 8 ноември 1918 година разказва свещеник Андрей Бублиенко, който обгрижва храм „Св.св. Козма и Дамян” в с. Алтяшево и е втори свещеник в храм „Свети Архангел Михаил” в Голямо Игнатиево:

         - На 8 ноември 1918-та година болшевиките обявили митинг по случай една година от революцията, но вярващите селяни от Киржеман не отишли на безбожното сборище, а в храма. На 8 ноември, след края на литургията, когато отец Константин проповядвал словото Божие от амвона, в храма влезли болшевиките. Те обявили отец Константин за заговорник против съветската власт. Хванали иерея, притиснали го до светия престол, свалили иерейския му кръст и облачението му и като го оставили по долно бельо, го извлекли от храма. Гаврили се по всякакъв начин над свещеника, впрегнали го в каруца и го карали из селото. После му оставили хомота и така го водили до полунощ, като безпощадно го биели с камшици. Когато Божият служител падал от изнемога на земята, извергите го биели по нозете. Накрая, влачейки го за косите, го довлекли до стъпалата на храма. После притиснали пребитото свещеническо тяло до църковните врати и приковали дланите му с пирони към вратата. Така приел смърт от безбожниците свещеномъченик Константин Подгорски.

         На сутринта църковната камбана възвестила за кончината на изповедника Христов.

         Когато отворихме гроба на третия ден от Петровия пост 2001 г., 13 юни, тялото на убития свещеник се оказа нетленно. За това чудо известихме на архиепископ Сарански и Мордовски Варсонуфий. Той благослови да преоблечем мощите и да ги поставим във вече подготвения нов ковчег. Каза, че ако под действието на въздуха останките изтлеят, да ги препогребем с чест. А ако не изтлеят – тогава ще водим друг разговор, както и стана. Поставихме ковчега в олтара на храма. После вярващите почнаха да просят да ги изнесем по-близо до тях. Така и стана: сега батюшка Константин лежи с мощите си до Царските врати и всички могат да се докоснат до тях за благословение.

Една възрастна жена, Анастасия Кузминична, ни разказа подробности за мъченичеството на отец Константин (тя като малка пеела на клира в църквата при батюшката). Каза, че в ковчега трябва да има четири големи пирона, с които батюшката заковали на вратата на храма. Когато свалили тялото му, неговата матушка Надежда загънала пироните в копринена кърпичка и ги сложила в ковчега до дясното му рамо. Три от тях бяха станали на прах, почти нищо не беше останало, а само единият намерихме цял. Желязото беше станало на прах, а мощите на мъченика за Христа – не!

         Преди да отворим гроба, отслужихме панихида, дотогава валеше като изведро, след това сякаш дъждът се разсея из района. Около Киржеман беше стена от дъжда, а над селото припече слънце. Отворихме гроба и се натъкнахме на няколко погребения. Кости, които бяха на по-малко от 30 години се разсипваха на прах – почвите тук са много кисели, активни. И изведнъж на 10-12 метра дълбочина – пълно нетление! Ковчегът на отец Константин в земята беше пълен с вода, вероятно постоянно е бил пълен с вода, понеже раните му бяха зеленясали. Но не само костите, а и кожата и мускулите на иерей Константин бяха запазени. Тъканите на кожата бяха меки, с бял цвят. Като го повдигнахме, от тялото му се стичаше вода, смесена с кал и ние си помислихме, че от влагата и от горещината ще започне разлагане на тъканите. Но разложение не последва, затова пък имаше силно благоухание. После дойде един монах, за да помогне да облечем останките. Преди това тялото беше прегледано от лекар – вярващ мирянин, който и състави описание на останките. Дълго време чакахме, а тялото оставаше такова, каквото го извадихме и цветът на кожата не се променяше. Вече на петото денонощие просушихме останките на отец Константин, после го преоблякохме в ново облачение и го положихме в този ковчег.

При ковчега с мощите постоянно се служат панихиди. И мнозина, които идват с вяра, получават от тях изцеления, помощ в нуждите си. На престарялата майка на жената, която се грижеше за гроба на отец Константин, се наложи да направят операция. Всичко мина успешно, но бабата страдаше от диабет и направи гангрена, стигна до ампутация. Дъщеря й взела тресчица от кръста на гроба на отец Константин и я бинтовала на крака на майка си. Всичко оздравя, кожата й стана розова, чистичка, нищо не я боли. Благодарят на Бога и на отца Константина.

         Друга една възрастна жена разказва, че много се молила на отец Константин: „Изцели болните ми крачета!” но веднъж възроптала: „На всички помагаш, които ти се молят, а само мен не искаш да излекуваш!” И през нощта вижда отец Константин на сън. Говори й: „Търпи, гълъбче, не роптай, тези мъчения са ти пратени за изкупуване на греховете ти. Помниш ли как обичаше да танцуваш на младини? На масата играеше, трапезата оскверняваше... По-добре е за тебе тук да потърпиш!..”

         Много хора идват при нас от различни места. Ето какво писмо получихме от Нижни Новгород: „На 1 декември 2002 година Господ по молитвите на убития батюшка Константин излекува ръката ми. Слъзно благодаря на Господа и на свещеномъченик Константин за това чудо, а на вас, батюшка, за топлото отношение към нас, грешните. Аз, Божията рабиня Людмила от Нижни Новгород, повредих ръката си докато бях на послушание през лятото в храма на света мъченица Татяна и се бях примирила с болката. Когато пътувах към вас, не си намирах място от болката в ръката, а когато се върнах вкъщи, почувствах, че ръката не ме боли – и до ден-днешен. Купих икона на Царя-мъченик и я дарявам на вашия храм за спомен от чудесното ми изцеление. С любов в Христа, раба Божия Людмила, 7 февруари 2003 година”.

         Към момента предстои прославлението на отец Константин от Православната Църква, което е необходимо не на него, а на нас, грешните, заради неговата молитвена помощ и ходатайство пред Господа.

         Убити отче Константине, моли Бога за нас!

 

 

 

Източник: Сп. „Православна вяра”, бр. 21, 2008